GR20 с Юри или Camping Interdit

Корсика. Изпълнихме всички приятелски пожелания на изпроводяк - имахме "попътен вятър" който ни отнесе главите, предлагам нова планинска клетва - попътен Корсикански вятър да те застигне, и накрая ни тръгна като по вода - наводнения, въртолети, на Monte Cinto някаква мацка получила panic attack, друг си счупил крака, затворено летище в Ница.

GR20 е интересен траверс, води се най-трудния в Европа, някои участъци са почти невъзможни ако вали (освен ако не си саламандър). Имаше елемент на неизвестност - каквo предствлява алтернативния на Cirque de Solitude етап който се смъкна и отнесе 3-ма, но нашите предизвикателства не дойдоха от там. Ако разгледаш всеки етап (ден) поотделно нищо особено не е, но ако навървиш 15 дена със средна денивелация над 1000 м и динамичен терен (разбирай въжета) става натоварващо. Обаче както вече казах, нито терена, нито времето бяха нашия топ приоритет. Юри реши че го правим на края на сезона за да са по-малко хората, от север на юг - за да ни хване нестабилното време в Южната (по-лесна) част на трека. Хора които са правили много пъти GR20 казаха, че такова меле като тази година не са виждали. Та за нашите приоритети - ние си носехме палатка, газ и храна, и Юри имаше за цел да се палаткува по-далеч от заслоните колкото се може по-често. Това означава, че след като си минал полагащият ти се преход за деня и стигнеш до заслона, където всички бързоходци с леки раници вече пият бира или се редят на опашка за двете мивки (имаше един заслон само с една) да си операт дневните дрешки със Sea To Summit clothes wash гелче, ние тепърва тръгваме да си търсим място за палаткуване което трябва да е далече и скрито от хижите. Все пак палаткуването е забранено. На заслоните ние пак си опъваме палатката, но трябва да се прескачаш с десетки други маймуни. Юри успя за седем вечери да опъне палатката между заслоните, като предизвикателството е най-вече водата. През септември всички реки с пунктир на картата са вече пресъхнали. На рождения му ден (25 септември) изворът, на който разчитахме беше пресъхнал, носехме само вино, Юри все пак успя след ходене 30 мин и ровене под шума и камъни да намери вода. В Корсика има много овчарници, някои от тях предлагат условия за палаткуване както заслоните, но на края на сезона повечето са празни. Ние си правехме сметката да отворим палатката до изоставен овчарник една вечер когато от колибата излезе побелял достолепен старец, Giovanni Francesco, който говореше италиански, ние - испански и започнахме да го разпитваме можем ли и колко пари ще ни иска да опънем палатката някъде на равно за да ползваме маркуча, който беше прекарал от реката. Той започна да ни пъди да сме ходили по-надалече от него да си опъваме палатката. Малко негостоприемно излезе докато не разбрахме, че имал умряла крава, която тази вечер ще използва за примамка и тъй като било пълнолуние ще отстрелва вълци. Тази вечер спахме у дерето. Та хората се борят да стигнат заслоните преди да ги завали и да се окъпят със студена вода докато грее слънце,

а ние гадаем по лайната от какво животно са тези гърлени звуци около палатката нощем, дали ще си варим булгура с вино тази вечер, и дали няма да ни отстрелят докато пикаем. Той Юри в много отношения до докарваше на вълк.

Да се минат ударните първи дни от север е ок, организмът още не знае, че това няма да са ден или два. На шестия ден получихме tunnel vision. Тъй като маркировката лесно се губи в мъглата и пътека de facto няма, аз започнах да не мърдам докато не видя следвашата боя. До шестия ден си пълзял по въжета и скали. Като се разпръсна мъглата видяхме широко старопланинско било и пътека под нас, маркировката е направена по единствената скала в района и ние с Юри сме се залепили на три стъпки над земята и търсим хватки. Разни хора ни огледаха и вдигнаха рамене. Странно е да пробваш скалички с раница натоварена с палатка и шалтета и щеки между зъбите. Пояснение - Юри не ползва щеки, но аз като включа 4x4 взима моите да ми ги носи.

Като дойдоха пороите Юри започна да готви в палатката. Теренът където спим обикновено не е от равните. Първото обръщане на котлона изгори шалтето. Второто обръщане на канче му се изля върху панталона (виж снимките). Това се превърна в лична драма между Юри и котлона, чух го да му вика "Ти кого ще гориш бе? Ти на баща си нож ли ще вадиш?"... Започна да готви по бански навън в дъжда. Най-тегаво му беше, че листата за цигари му се разпадаха. Човек е толкова голям колкото са големи проблемите му. Накрая мога да кажа, че основното последствие от трека не е дори изгарянето на Юри, а клаустрофобия. Да живееш 20 дена сгънат в палатка която е 1/6 от хола ни. Палатката не е малка, холът е голям :) Дори стаята в Бастия беше 9 м2 заедно със сервизните помещения. Придобихме навик да не се движим едновременно, а да се редуваме, за да не си оплетем крайниците. По улиците нацвъкано навсякъде с масички и туристи манджат. "Чувтсвам се като Гъливер в страната на лилипутите." - Юри

Да завърша с едно много позитивно наблюдение - никога в живота ми, дори и най-хипарските години и места стопът не е вървял като в Корсика, няма нужда дори да вдигаш ръка. На Юри мехурите на крака му се пукаха под крачола и имаше вид на прокажен. Всичките коли които ни спряха бяха чисти, с детски седалки, аз ако бях по-скоро щях да му пална клечката на Юри да огранича заразата отколкото да го кача в колата си. Една мацка даже спря и каза че има място само за него, без мен... Сега се сещам, че може би е искала да го закара в спешно отделение.

Преди малко отидох да ровя в хладилника и въздъхнах "Ех колко е хубаво да можеш да ядеш когато и каквото си искаш", а Юри прибави "...седнал". Та изводът е ако нещо ви е доскучало вкъщи марш за 20 дена на палатка по чукарите после ще се чувствате като нови.

Рисунки на Юри кaк да се намерят места за палаткуване по GR20