Schladminger Tauern 2015

Мислех, че съм отхвърлила повечето начини за внезапна смърт, но животът крие още много изненади. Да ви разкажа за permafrost - явление характерно за Австрия (и по-насевер). Значи това е подпочвен слой от лед, който държи камъни и каквото там има и който при много дъждове или затопляне може когато и както си поиска да се разтопи. Резултатът е свлачище. На нас ни се случи каменопад, на 20м от носа ми. Опитах се едновременно да бягам, да се изпикая и да снимам. Без резултат. В такиви ситуации човек се учи да приоритизира. Първо избягах, после се изпиках и после снимах. В района има голямо свлачище от октомври 2014. На нас ни се случи каменопад 2 метра широк, от високо. Явлението започва с страшно пукане. След този случка още в първия час на 5 дневния преход, всичко останало ни се стори прекрасно и жизнеутвърждаващо. Чудесно се вписахме в лошото време - дъжд, мъгла и вятър по билото. Разбираш дали ще стъпваш в локва или езеро на втората крачка. Прогнозата е за рязко оправяне в деня след нашето тръгване. Имам идея как мога да бъда обществено полезна - питайте ме дали планирам да бъда за някакви дати в определен район, за да знаете дали има смисъл да тръгвате въобще. С Юри достигнахме до заключението, че същото преживаване, което ние имахме можете да си осигурите в душ кабина. Замъглявате стените за да падне видимостта, после обръщате душа на студен дъжд, слагате си цялата екипировка, обувки, раница не по-лека от 10 кг, дъждобран, и започвате да маате по 6-8 часа на ден.

Терена не можете да постигнете, но за по-голяма автентичност разхвърляйте сапунчета по пода да имитирате хлъзгави гранитни камъни и кажете на някой от домакинството да отваря внезапно вратата и да ви замеря с камъни. Юри имаше и personal touch на цялото това изживяване - изпържване по ташаците при прескачане на електрифицирана ограда за крави. Това предлагам да не го опитвате сами вкъщи.

Понякога за секунди мъглата се отваряше. Напомня ми за действителна случка. На времето с Dora Velkova и Боби имахме Sеx Shop на ул. Княз Борис I. Докато аз продавах надникна една баба и каза: "Ей, дъще, то моето време минало, ама да видя какво съм упущила." Та и ние така, oтвреме навреме се виждаше какво "упущаме". Снимки правех ако имах чувствителност в пръстите и ми се бъркаше под дъждобрана в раницата за фотото. Имаше наковани пасажи, когато безчувстените ми ръце бяха от полза за да не усещам как се забива разнищилото се от ръжда като бодлива тел въже. Особености на австрийския туризъм - маркировките са един цвят - червено и бяло. Когато два маршрута се пресичат има табели или стрелки. В мъглата повечето "табели" се оказваха надгробни кръстове. Второто е, че на одеалата в хижите пише FUSSENDE, което ако не знаеш че е FOOTEND си sucker, който си завива главата с края за крака. Това беше преломния за мен момент, когато реших да започна да уча езика.