Teddy Land

In search of Ali Lanti biwak or our first snow bivouac

 

Въпреки очилата НЕ намерихме Ali Lanti biwak. Навалелият пресен снежец скри очертанията на морените така, че със сигурност да се пропада или хлъзга на всяка крачка. Летен преход от 4 часа го намачкахме за 12. 1400м денивелация по хлъзгави и снежни морени. Горе мъгла, както и през 2016, когато Юри пак е бивакувал навън. Като се стъмни започнахме да фърляме по трасето екипировка, ние носихме храна за 8 дена и въжета за ледник, накрая Юри си остави цялата раница и замина да търси заслона. Качи се на котата на заслона, гледах как челника му се щура по цялата премка наречена "Малка мизерия" и не го намери. Мъглата беше да си е** м*****. И така аз направих първият си зимен бивак. Втори за Юри. Условията са същите както и през 2016. Този път обаче бяхме двама, с двоен бивак сак, и му беше по-топло. Топихме вода и правихме кафе на няколко пъти. На сутринта решихме да връщаме наобратно главно заради гадния снежец, който направи условията за ходене кошмарни. Юри като си свали панталона се оказа, че целите му подбедреници са на рани, все едно са го разпитвали в Гестапо. Всичко това от пропадането в морените. По такъв терен се ходи или като е сухо, или като навали достатъчно сняг да запълни дупките между камъните. Явлението зимна маркировка още не е познато и виждано в Автсрия. Когато попитах Юри защо, той ми отговори - "ми те си го знаят пътя".

Самият Юри е спал във Ali Lanti biwak през май 2015. И оттогава вече на два пъти нагледно демонстрира как си го знае пътя. За преживелиците на Юри можете да прочетете на juriwaro.com. Този път беше мой ред да халюционирам. Първото нещо за зимно бивакуване е да свалите мокрите дрехи. Действитео се развива в 1 след полунощ след 12 часа драпане, последните часове от които играхме на алпиийска ролетка с падащи камъни. Забелязах, че шарките на чорапите ми мърдат като червеи. И второто нещо което видях беше паркиран пред нас бял трабант. Много яко. Не ми беше студено въобще. Цяла нощ дремах и сънувах невероятни сънища с дракони и влакове. Юри каза в началото, че поне ще си говорим цяла нощ, защото през неговия първи зимен бивак го било страх да заспи, защото спрял да си усеща краката, но сега нямаше нужда да си говорим, защото всеки си гледаше собсвтения филм. Небе нямаше, само мъгла. То и затова не беше толкова студено. И у мен се заформя идея за атракция - всяка година след първият сняг през ноември се събираме и отиваме да търсим заслона Ali Lanti biwak. Гарантирам халюционации - този казан, в който се бивакува е вълшебен. И ако се намери силен играч да стигне все пак до заслона, инициативата е с перспектива защото има премки "Средна мизерия" и "Голяма мизерия".

© Teddy Little Bear | Site created with Visia

Find me on